Юлия Пискулийска има отчетливо присъствие в българското културно пространство. Журналистка, публицистка, поетеса, общественичка, тя – неудобно е да го кажа, но ще го кажа все пак – почти половин столетие работи неуморно на родната литературна нива и Бог е наспорил усилията ѝ със зрели плодове.
Автентична е нейната поезия, не само защото се ражда от неподправени чувства. В стиховете ѝ делничното, битовото, обикновеното някак изведнъж засиява в неочаквана светлина, сгрява и възвисява.
Съм е фундаменталният глагол във всички езици, символ на съществованието, на устояването, на пребъдването. Това пребъдване се долавя и в дълбоко човешката, а едновременно по женски нежна и ласкава поезия на Юлия Пискулийска.
В това категорично съм е заключена не само поетиката на Юлия Пискулийска, но и цялата ѝ житейска философия.
– Проф. Симеон Хаджикосев
In memoriam
Юлия Пискулийска е автор на 20 издания и първата жена избрана в ръководството на СБЖ, където е активен зам.-председател по професионално-творческите въпроси, възстановява в-к „Поглед“ и работи неуморно за свободата на българската журналистика.
Редактор: Йордан Пискулийски
Художник: Зорница Пискулийска
Предпечат: Виктория Видевска
Характеристики: Българска, първо издание / меки корици / 13х20 см / 206 стр. / година на издаване в България: 2024 / ISBN 978-619-277-021-1
