Карл Хофман: В книгата ми Майкъл Рокфелер е почти като сянка. Истинските герои са асматите.

Posted by Todor Stanchev on

Интервюто на Йордан Тодоров, преводач на Дивашка жътва с Карл Хофман, автор на книгата засяга много теми, което е напълно очаквано, когато един срещу друг застанат двама журналисти. Част от него беше публикувано в августовско-септемврийския брой на InGlobo, а тук е от-до, без каквито и да било съкращения.
Дивашка жътва изглежда доста по-различна от останалите ви книги. Как решихте да я напишете?
Книгата наистина е различна, но появата й е закономерна по много причини. През 80-те баща ми живееше в Джакарта, Индонезия в продължение на почти четири години и пътуваше нашир и надлъж из страната. Беше ходил в някогашната област Ириян Джая (днешна Западна Папуа - б.а.), не където живеят асматите, а в долината Балием, където Майкъл Рокфелер първоначално отива, за да работи по документалния филм на Робърт Гарднър Dead Birds. Баща ми беше изумен от видяното и ми разказваше всевъзможни истории за Ириян Джая, но също така ми даде книгата Where the Spirits Dwell: An Odyssey in the Jungle of New Guinea на Тобаяс Шнийбаум, за която говоря доста в Дивашка жътва. Шнийбаум е забележителен, луд човек и превъзходен писател и Where the Spirits Dwell е наистина завладяваща книга. Шнийбаум също така е открит гей и първият човек, който пише за хомосексуализма сред асматите или по-скоро за тяхната пансексуалност. Така че Шнийбаум, заради своята сексуална ориентация, вижда Асмат по много различен начин и се сближава с асматската култура по начин, по който никой не е правил това преди. Неколцината изследователи преди Шнийбаум са предимно мисионери, изпратени там от църквата, които са абсолютно откъснати от всичко това. Така че аз бях запознат с книгата на Шнийбаум още преди десетилетия, когато бях на двадесет и няколко. Като пътешественик също така знаех за изчезването на Майкъл Рокфелер. Бях гледал филма Dead Birds върху който той работи и бях очарован от всичко, свързано с Нова Гвинея.